ДЕФИНИРАНЕ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Интеграция

Интеграцията на лицата с предоставена международна закрила е процес на прилагане на конкретни мерки и услуги в приоритетни социални области, регламентиращи защита от дискриминация, равностойно положение, равнопоставен достъп и права до възможности за обучение по български език, а с това и образование, жилищно настаняване, здравни грижи и социално подпомагане, признаване на квалификация и заетост, интеграция в социалния, културния и гражданския живот на обществото.

С интеграционната политика се създават икономически, социални, политически и културни предпоставки за адаптация и вписване на получилите международна закрила в обществото възприемане и утвърждаване на основните общи принципи и ценности на политиката на интеграция на бежанците в Европейския съюз. Интеграцията изисква от приемащите общности да проявят толерантност и да подпомогнат новодошлите като равноправни и пълноценни граждани на страната, да поддържат доверието им в политическите институции, в спазването на човешките права и върховенството на закона за всички граждани и да ги насочат към дейности в защита на обществения живот в общините.

Интеграцията е и двустранен процес, включващ желание и активност и от страна на чужденците към предложените адаптивни мерки и възприемане на основните принципи на социални направления, създаване на партньорски отношения, съгласуване и постоянен диалог с всички страни в процеса на фазите на адаптация, социалноикономическа, социалнополитическа и културна ориентация, активно поведение в осигуряването на основните социални услуги за благоприятна интеграционна среда за избягване на конфликти по повод на културните и битови различия на базата на оперативно взаимодействие на широк кръг участници: държавни институции, представители на местното самоуправление и неправителствения сектор, представители на бежанските общности.

Международна закрила

След Втората световна война, приключила на 9 май 1945г., много хора, избягали от своите държави по време на войната, не могат или не искат да се завърнат в тях заради преживяното, разрушенията и липсата на сигурност. Затова международната общност решава да уреди техния въпрос като приеме разпоредби тези хора да получат разрешение да останат там, където се намират, за да живеят спокойно и без страх за живота си.

През 1951 г. Организацията на Обединените Нации (ООН) приема Конвенция за статута на бежанците. Тази конвенция е подписана в гр. Женева, Швейцария и затова е по-известна като „Женевската конвенция от 1951“. По-късно, през 1967г. в Ню Йорк, допълнително е подписан и Протокол за статута на бежанците, известен като „Нюйоркски протокол“. Тези два международни акта уреждат правата на хората, избягали от страната си на произход в друга държава, за да потърсят убежище и закрила. Във всички държави от Европейския съюз Женевската конвенция на ООН се спазва и прилага като задължителна. Европейският съюз има и други общи правила, които освен статута на бежанец уреждат и възможност за получаване на един допълнителен вид статут на територията на Европейския съюз, наречен „субсидиарна закрила“ (subsidiary protection). В България тази субсидиарна закрила се нарича „хуманитарен статут“. Така, човек, който търси закрила, може да получи в държавите от Европейския съюз един от двата вида индивидуални статути – статут на бежанец или субсидиарна закрила (хуманитарен статут), които са познати под общото име „международна закрила“.

България се присъединява и подписва Женевската Конвенция и Нюйоркския протокол през 1992 г., а през 2007г. се присъединява и към държавите от Европейския съюз. По този начин за България са задължителни както правилата на ООН за закрила на бежанците, така също и правилата на ЕС за предоставянето на международна закрила – както под формата на статут на бежанец, така и под формата на хуманитарен статут (субсидиарна закрила).

Tърсещ закрила

За разлика от имигранта лицето, търсещо закрила, не напуска своята държава доброволно и по свое собствено желание заради икономически, семейни или образователни причини. Търсещият закрила е човек, който по принуда бяга от държавата си на произход, защото се опасява от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота и сигурността си поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото си мнение или убеждения. По тези причини той търси закрила в чужда държава, за да опази от посегателство себе си или своите близки. Законите уреждат специален вид разрешение за пребиване на чужденци, наречен „международна закрила“. Лицата, които бягат от страната си по тези причини, могат да получат такова специално разрешение за пребиваване и без да отговорят на обичайните изисквания за законна имиграция – редовен паспорт, виза или преминаване на границата само през определените за това места. Лицето, търсещо закрила, се нарича „кандидат за международна закрила”.

Лице, получило убежище от Президента на Република България

Убежището е един от видовете закрила на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи  и се предоставя от Президента на Република България съгласно  чл. 98, т. 10 от Конституцията на Република България.

Българската Конституция гарантира равенството пред закона на всички граждани, включително и чужденците, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Законът за убежището и бежанците определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, включително и условията и реда за предоставяне на убежище.

Съгласно Закона за убежището и бежанците всеки чужденец може да поиска предоставяне на убежище в Република България, като изложи искането си до Президента лично и по собствена воля.

По време на производството за предоставяне на убежище и след предоставяне на убежище чужденецът не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Чужденците, подали молба за убежище или получили убежище в страната, носят гражданска, административно наказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците по искане на Президента на Република България длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват съдействие на администрацията на Президента.

По време на производството за предоставяне на убежище чужденците имат всички права и задължения по Закона за убежището и бежанците.

На основание чл. 31 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за убежището и бежанците, чужденец с предоставено убежище има правата и задълженията на български гражданин с изключение на:

  1. да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;
  2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
  3. да бъде военнослужещ;
  4. други ограничения, изрично предвидени със закон.

Лица с предоставена международна закрила

„Лице, на което е предоставена международна закрила“, означава лице, на което е предоставен статут на бежанец или  хуманитарен статут  (субсидиарна закрила).

Лице с предоставен статут на бежанец

Съгласно закона статут на бежанец в България се предоставя на чужденец, който изпитва основателни опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото си мнение или убеждения и именно поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се завърне в нея. Следователно, един чужденец трябва да отговаря на записаните в закона изисквания и основания, за да му се предостави и да получи статут на бежанец в България. При предоставяне на статут на бежанец чужденец придобива права, които му се гарантират от законите в България.

Права при предоставен статут на бежанец

Съгласно българския закон при  продоставяне на статут на бежанец  се  прид обиват  правата и задълженията на български гражданин. Това означава, че при предоставяне на статут на бежанец чужденците имат право на:

Законът обаче предвижда и някои ограничения. Получилите статут на бежанец нямат право да:

Правата на лицата с предоставен статут могат бъдат подложени и на други ограничения, ако някой закон изрично ги е предвидил.

За бежанци се смятат съпругът или съпругата на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и непълнолетни деца, които не са сключили брак. Тези членове на семейството на чужденец, който е получил статут на бежанец, ползват същите права, но само ако е съвместимо с личния им статус. (например, ако нямат друг вид разрешение за законно пребиваване в България или в друга държава). Членовете на семейството на  лицето с предоставен статут на бежанец не могат да ползват неговите права и ако за тях са налице обстоятелства за прекратяване или отнемане на статута. Например, ако са извършили тежко престъпление от неполитически характер преди да дойдат в България, или, ако след получаването на статута са се снабдили с нов паспорт от държавата си по произход. Когато чужденец с предоставен статут на бежанец сключи брак след като е получил статута, съпругът или съпругата, ако са чужденци, могат да получат статут на бежанец само на свое собствено основание поради опасения от преследване.

Лице с предоставен хуманитарен статут

Съгласно закона хуманитарен статут в България се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Хуманитарният статут се предоставя и в случай на война, когато за хората от определена държава съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността им като цивилни лица поради насилие, произтичащо от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Следователно, един чужденец трябва да отговаря на записаните в закона изисквания и основания, за да му се предостави хуманитарен статут в България. При предоставяне на хуманитарен статут чужденецът придобива права, които му се гарантират от законите в България.

Права при предоставен хуманитарен статут

Съгласно българския закон при получаване на хуманитарен статут чужденецът придобива правата и задълженията като на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в България. Това означава, че при предоставяне на хуманитарен статут чужденците имат право на:

За ползватели на хуманитарен статут се смятат и съпругът или съпругата на чужденец, който има предоставен хуманитарен статут в България, както и техните малолетни и непълнолетни деца, които не са сключили брак. Членовете на семейството на чужденец, който е получил хуманитарен статут, ползват същите права, но само ако е съвместимо с личния им статус. Например, ако нямат друг вид разрешение за законно пребиваване в България или в друга държава. Членовете на семейството на чужденеца с хуманитарен статут не могат да ползват неговите права и ако за тях са налице обстоятелства за прекратяване на статута или отнемане на статута. Например, ако са извършили тежко престъпление от неполитически характер преди да дойдат в България, или, ако след получаването на статута са се снабдили с нов паспорт от държавата си по произход. Когато чужденец с предоставен хуманитарен статут сключи брак след като е получил статута, съпругът или съпругата, ако са чужденци, могат да получат хуманитарен статут само на свое собствено основание поради реална опасност от тежки посегателства в държавата им по произход.

Временна закрила

Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там (Закон за убежището и бежанците, чл. 1, ал. 3). Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Срокът на временната закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз. (Закон за убежището и бежанците, чл. 2, ал. 2)

Релокирани от други държави в ЕС

Релокирането/преместването е прехвърляне на лица, които се нуждаят или вече се ползват от форма на международна закрила в една държава-членка на ЕС – в друга държава-членка на ЕС, в която биха получили подобна закрила.

През 2015 г. държавите членки на ЕС се договориха да вземат 160 000 души от Гърция и Италия и да ги релокират (преместят) в други страни от ЕС. Задължителните квоти обхващат общо 120 000 бежанци, които да бъдат релокирани в държави от целия Европейски съюз. Квотите се изчисляват по формула, която включва икономическото развитие, нивото на безработица, населението, както и начина, по който дадена държава вече е интегрирала бежанци.

След двугодишно функциониране около 29 000 души са релокирани. България е заявила желание да приеме 860 души от Гърция и 160 от Италия, като до момента ефективно е приела 50 човека от Гърция.

Схемата за релокиране на бежанци от Гърция и Италия към вътрешността на ЕС приключи на 25 септември 2017 г.

Лица, презаселени от трети страни

Презаселването е прехвърлянето на лица, които не са граждани на ЕС или лица без гражданство, които са били идентифицирани като нуждаещи се от международна закрила в държава от ЕС, където са допуснати или на хуманитарна основа, или със статут на бежанец.

Бежанец

„Бежанец“ означава гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава, или лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън държавата на предишното си обичайно пребиваване, не може или поради такива опасения не желае да се завърне в нея. (чл.2 , ДИРЕКТИВА 2011/95/ЕС)

Гражданин на трета страна

Чужденец , който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария.

Мигрант

Лице, което се преселва доброволно от една държава в друга, за да намери работа или по добри условия на живот.
Макар и терминът „икономически мигрант” да не съществува в правния мир, той се използва за строго специфична група от лица, които напускат дадена страна, за да живеят и работят в друга.